Тя не си продаде пръстените и косата. За сега. Снимка:БГНЕС |
Тази снимка днес е на всички вестинкарски старници. Героят е всенародно познат. Кой е в поддържащата роля на несъществуващите български "Оскари"?
Тя е Даниела Генкова, една от многото изстрадали мизерията на действителността. Работи във ВМЗ Сопот и не беше получавала заплата от месеци. Както и близо 3200 души в държавната оръжейна фирма.
Тя си навлече гнева на премиера Борисов, защото си позволи да му прати филия хляб и лукова глава. Като илюстрация за живота и насъщния в дома на хиляди.
Премиерът на държавата обаче нахока жената, че имала златни пръстени по ръцете си, а той самият нямал такива.
„На госпожата, която ми пращаше лук, всичките й пръсти са със златни пръстени. А ми праща лук. Аз нямам златни пръстени”.
По-късно жената призна, че е притеснена от ситуацията, в която я вкара филията, мизерията и гнева на премиера. Възкликна, че ще продаде пръстените, както и дългата си коса, за да купи хляб.
„А после какво ще правя? Какво да продам?”, недоумяваше Даниела.
Сега, след изтощителна сага, изпъстрена с обещания, закани и "потенциални" купувачи на завода, заплатите са изплатени, а медиите пишат:
„Даниела се помири с премиера”, като символ на най-благата развръзка за една емблематична и много по-дълбока от личността на един човек криза.
Това ли е "помирението", в което трябва да влиза един гражданин на България, ЕС и 21-ви век?
Какво се случва с останалите, които искат, но ги е страх да пратят лук на властта? Те с кого да се "помирят", за да прекарат остатъка от дните си пречистени и благодарни?
Или пък живеем в магическия реализъм, но не онзи от романите на големите писатели, а този на нашия- неповторимият български битовизъм?!
Явно само тук е възможна „магията” - главата на властта бащински да ни прегърне, след като ни нахокал. Защото сме били гладни...телом и духом.
И това да ни накара да се чувстваме по-малко уплашени и жалки !?
Защото сме получили опрощение за „детската лудория” с играта на….лукови глави.
Щиляна Чакърова