С респект към всяка една аргументирана позиция относно образованието публикуваме без редакция позицията на  Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, разпространена днес до всички медии.

Във връзка със започващото днес второ четене в Парламента на Закона за предучилищното и училищно образование, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ смята, че много от новите тенденции са преекспонирани, а се неглижират най–важните акценти от реформата в образованието.

Макар че в обществената действителност се прокрадва тезата, че нашата образователна система е консервативна, то това не е така. Образованието в България е по-скоро либерално, с една проточила се повече от 30 години реформа, но, за съжаление, посоката на промяна е много разнопосочна, силно политизирана и поради това не е достигнала своята зрялост. Много са промените в учебното съдържание, за съжаление, отдалечаващо се от ученика, с безкрайно разнообразие от учебници, които, макар и вариативни, са неразбираеми за ученици и родители.

За тези години се осъществи и една много важна, но негативна тенденция – възпитанието, самовъзпитанието и дисциплината на учениците някак отстъпиха на засилената индивидуалност и борбата за доказване на несъществуващи добродетели като надареност или гениалност. Нароиха се много специални и национални училища, които, по неписани в закона критерии, бяха обявени за елитни или лицеи. За съжаление те само се именуват така, а не предлагат нещо различно от останалите.

В дебатите за закона се очертават някои логични акценти, които би трябвало да бъдат първи.

Синдикат „Образование“ и сега смята, че парите за образование болезнено не стигат, но, започвайки промените, заложени в новия закон, ще има нужда от истинско преосмисляне на финансовите приоритети на държавата, а не от аварийни финансови кампании на някой финансов министър. За да се промени визията или материалната база на учебните звена, за да излязат децата от детските градини – апартаменти, за да се намали броят на децата и учениците в група и паралелка, за да могат учениците да имат специализирани и компютърни кабинети, за да имат физкултурни салони и знаят какво е плувен басейн, за да имат електронни учебници и помагала, за да имат достъп родителите до електронните дневници, за да имат учителите компютърни дидактически материали, за да имат директорите електронна администрация и още много други, догонващи европейските традиции иновации, са необходими несимволични финансови средства.

Българското общество трябва да знае колко ще отдели българският данъкоплатец за образование от брутния вътрешен продукт през следващите години на реформи, като сега средствата за него са 3.5%. И ако през 2016 година тези средствата за образование са под 6% от БВП, то това би означавало, че положителните промени са една голяма утопия. Безспорно, обаче, процесът на финансов растеж на българското образование кореспондира със следващите управляващи.

Безкрайно голяма обществена енергия се насочи към задължителната подготовка на четиригодишните в учебни заведения. По този въпрос Синдикат „Образование“ е категоричен, че това е много необходимо, навременно и полезно, защото на децата в първи клас най им необходима социализация, навици за поведение в общности и умения за съчетаване на собствената им индивидуалност с толериране на другите край тях.

Синдикатът смята, че не трябва да се забранява на паралелни образователни субекти (родителски кооперативи) да отглеждат или подготвят децата за училище, но при условие, че те са лицензирани от закона и в тях участват правоспособни педагози. В противен случай се отнема равният шанс на детето да бъде подготвено за училище.

Ние от „Подкрепа“ сме категорични, че частните образователни звена трябва да бъдат финансирани със същия стандарт, заедно с общински и държавни и за пореден път казваме, че това не трябва да се случва от 2016 година, а още след гласуването на закона.

Върху учителя рефлектират всички обещания, вложени в закона, стандартите и концепцията, но без прецизиране на релацията общество – учител, обещанията ще станат лъжи. Пътят към Знанието зависи изцяло от учителя, който трябва да бъде модерен, иновативен и не на последно място атрактивен за своите възпитаници. Това, обаче, не е изолирано от неговия социален статус и финансова обезпеченост. Някак забравихме, че заплатите на българския учител са катастрофално ниски, няма ги младите учители, няма ги мъжете и средната възраст на учителите е 55 години, като тази тенденция се засилва. Има ли възможност за развитие на младите учители в агресивна и стресова среда и заплата от 500 лева? Ние твърдим, че няма.

Какво е Портфолио на учител и има ли почва у нас, за това ние от „Подкрепа“ казваме – да. Чрез портфолиото или досието на учителя, последният ще може да покаже на широк кръг от заинтересовани своите постижения, професионално усъвършенстване и респ. положителните процеси, които се случват в училище.

Порочен е дебатът относно всякакви директни оценки на учител от ученик или родител и Синдикат „Образование“ няма да го допусне.

Как се брани честта и авторитета на учителя и дали може законът да предложи някакви мерки в негова помощ?

Образователният закон не би могъл да брани честта и авторитета на учителя, но българската общественост може да се замисли, да погледне към традициите от българското Възраждане и история и да не забравя, че българските учители и будители са съществували, защото българите са им вярвали и помагали.

Синдикат „Образование“ се замисля какво трябва да бъде портфолиото на родителя, какви са правата, задълженията и отговорностите на българския родител, но не го открива в закона. Имаме нов субект – обществен съвет, при участие на широк кръг от заинтересовани, но какво гарантира, че той ще доразвие и оздрави сега съществуващото настоятелство или само ще смени името на последното. Дали това ще направи българският родител модерен съратник на учителя и училището и активен участник в образователно-възпитателния процес в името на своето дете или ще нагнети напрежението и задълбочи проблемите, воден от краен индивидуализъм.

Синдикат „Образование” към КТ„Подкрепа” счита за недопустимо децата или учениците със СОП да бъдат поставени в паралелки от 26 или 30 деца или ученици. Ние предлагаме този брой да бъде намален до 12-13 деца, съответно ученици, за да се подпомогне по-добрата социализация на детето, респективно ученика със СОП, т.е. паралелките с такива деца да бъдат с намален брой ученици и съответно със завишено финансиране.

Синдикат „Образование“ ще продължи да предлага и определя пътя на положителните тенденции в образователната реформа чрез новият закон и няма да се колебае да бъде безкомпромисния коректив на процеси, вредящи на българските деца и ученици.