Едно 15-годишно момче от социален дом спаси живота на второкласник. Голямата постъпка на Марио трогна и възхити хората от скалното градче Белоградчик, където първоначалният ужас след трагедията днес е вече разказ с щастлив край, разказва Труд.
"Не се чувствам герой. Повикаха за помощ и аз помогнах", простичко обяснява осмокласникът Марио Тихомиров. Думите му предизвикат сълзи на радост и гордост в очите на възпитателите в Дома за деца, лишени от родителска грижа, "Надежда" в Белоградчик. За родителите на спасения 8-годишен Мишо постъпката на Марио е нещо, за което ще са благодарни до гроб."Той спаси живота на моя син", признава с благодарност 27-годишният Васил Мишов, баща на момченцето. Денят е 23 ноември по обяд. Четирима второкласници си тръгват от училище, но вместо към дома решават да поиграят при скалите. В групата момчета са две братчета - Мишо и Шабан. Детската игра обаче се превръща в ужасна трагедия. Момчетата се качват на една от скалите, в района на известните скални образувания Гъбите, когато застаналият на ръба Мишо се подхлъзва и полита надолу. Останалите дечица изпадат в паника и започват да крещят за помощ. Поелото виковете им ехо се разнася надалеч."Чух, че някъде зад гърба ми се вика за помощ", разказва Марио, който по това време е в градинката пред социалния дом. Обръщайки се по посока на писъците, момчето вижда в далечината, на стотици метри, че дечица стоят на висока скала и махат с ръчички."В началото си помислих, че може да се карат или са се сдърпали за нещо", продължава Марио, който все пак тръгва, за да провери на място. Той поема нагоре по пътеката към Гъбите."Когато стигнах до най-високата скала, децата плачеха", казва Марио. Хлипайки Шабан, който познава отпреди Марио, сочи към скалата, където в процепа надолу е паднало братчето му Мишо."Дръпнах децата назад, защото стояха на ръба, а беше мокро и можеше и те да паднат. Беше дълбоко, около 3-4 метра. Виждах детенцето как протяга ръка, за да се изкатери нагоре, но не можеше", продължава разказа си Марио.Той се спуска в пропастта и успява да достигне до издадено напред парче скала, а оттам скача при Мишо. "Главата му беше сцепена, кървеше. Не ме беше страх. Не мислех в този момент за това. Казах на детето да се качи на гърба ми, за да го изкача нагоре", пояснява Марио. С Мишо на гръб пълзи обратно стъпка по стъпка. "Малко ми тежеше, но се хващах за камъните, за да имам опора", казва спасителят."Каза, че много го болят главата и гърбът. На няколко пъти ме попита - това сън ли е?", допълва Марио. С окървавеното дете на ръце спасителят стига до площада и виждайки жена, я моли да се обади в Спешния център. Марио обаче решава, че не бива да чака повече. Спира една кола и моли шофьора да откара в болницата Мишо."Ръцете и дрехите ми бяха в кръв. Измих се на шадравана и се прибрах у нас", приключва разказа си Марио. Изобщо не споделил с никого за случилото се. "Просто си свърших работата и толкова", откровен е осмокласникът, докато директорката на дома Емилия Григорова видимо е трогната от изреченото преди малко от момчето: "Прибрах се у нас." Едва когато идва полиция, работещите в социалното заведение разбират за случилото се.От Спешната помощ в Белоградчик пострадалият Мишо е откаран в болницата в Монтана. Лекарите установяват, че момченцето е било в безсъзнание и има множество рани по главата и гръдния кош. "Първоначално се съмняваха, че може да е засегнат гръбначен прешлен. Слава Богу, не се оказа така!", казва бащата Васил. Разбрал името на спасителя на детето си, той се среща с Марио. "Винаги ще сме му благодарни. Никога няма да го оставя.Ще му помагам с каквото мога. Той спаси живота на момчето ми", зарича се Васил.След няколко дни в хирургическото отделение Мишо вече е у дома при родителите си и двете си братчета. Момченцето не помни много от случилото се. "Помня, че подадох ръка. После - нищо", казва Мишо и обещава никога повече да не се катери по скалите. "Разказа, че всичко му било като в мъгла", допълва майката Надя (26 г.).Мишо още не е видял своя спасител, защото сега "пази" леглото. Изпод порасналата косичка на главичката му се виждат множеството шевове. "Над 10 са", пояснява майката. Гръбчето му е в рани, издрано от острите скали. "Ще ги запознаем, как иначе?!", заявява бащата, който дни след случая отишъл на мястото при скалите.
"Много е дълбоко, над 10 м пропаст надолу. Намерих му шапката цялата в кръв. Аз, че съм възрастен, с голям зор слязох надолу по скалите. На връщане не мога да се изкача. Как е успял Марио да изкара на гръб момчето ми, не знам", недоумява Васил.
В училище класната разказала пред съучениците на Марио какво е направил. "Всички ми викат браво", греещ в усмивка казва осмокласникът, който по думите на директорката Григорова след случая е станал още по-усмихнат."Марио е много чаровно дете. Отзивчив е и винаги е готов да помага когато трябва. И не го казвам заради голямата му постъпка", допълва Григорова, която е категорична, че момчето не създава проблеми и спазва правилата в дома. Уроците не са му "силата", но дали след случилото се, или не осмокласникът е станал по-амбициозен и в учението.
Затова пък футболът е страстта на Марио, който играе в местния отбор за деца и юноши "Балкан". Ходят по състезания, печелят награди. От полицията в Белоградчик са решили да наградят детето. От дома също обмислят как да отличат Марио, който не е сирак, но не е имал щастието да расте с родителите си българи. В социалния дом е от 7-8 г. С него са и тримата му братя."Искам да стана футболист", казва пред "Труд" Марио. Мечтае един ден да бъде като Стоичков, Бербатов... И тихо споделя съкровената си мечта: "Много искам да си имам свой футболен екип и бутонки."