БХК завежда дело в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от името на бременна жена, която желае да роди у дома си, но не може свободно и сигурно да направи това, защото законодателството предвижда ражданията да стават само в лечебни заведения, а лекари и акушери, които асистират домашно раждане, носят административно-наказателна и наказателна отговорност.
Медицински лица могат да помагат при раждане вкъщи, само ако вече са настъпили усложнения и се налага спешна намеса.

Законодателството, което ограничава правото на ефективен избор на жената къде да роди, е нарушение на правото й на личен живот, обясняват от комитета. БХК иска Съдът да задължи България да промени: порочния си закон, който произволно принуждава жените да раждат институционализирано – само в болници, в които трябва да плащат, ако искат бащата да е до тях, в които са държани отделно от бебетата си, прилагат им се нежелани намеси и персоналът ги третира грубо".
Преди време българки поискаха именно документът „Информирано съгласие”, който родилките подписват при прием в болница, да се промени.

Австрия, Белгия, Франция, Германия, Холандия, Великобритания са само част от държавите в Европейския съюз, които допускат и изрично уреждат в законодателствата си раждане в домашни условия с асистиране от медицински лица.
Забраната за асистиране или липсата на правна уредба са типични за държавите от бившия Източен блок, например Сърбия, Словения, Хърватска, Чехия, Унгария.

Съдът в Страсбург е сезиран с жалби на гражданки на последните три държави. Той вече осъди Унгария за такова законодателство.
Съдът реши, че съществуващата заплаха от преследване, грозяща медицинските лица, които асистират при домашно раждане, нарушава правото на личен и семеен живот на бременната, подала жалба, обясняват от БХК.

Около 95% от бременните българки не искат да раждат вкъщи.
Българката още няма нагласа да бъде разрешено раждането вкъщи, заяви миналата година сегашният здравен министър Десислава Атанасова, която тогава бе председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Преценката тя даде на базата на резултатите от анкета, изпратена до 10 болници и различни видове лечебни заведения, в които има акушеро-гинекологични отделения. Анкетни карти получиха университетски, общински, областни, частни болници в малки и в големи населени места.

На първо място акушер-гинеколозите трябва да се съгласят да поемат риска да израждат в домашни условия, а на този етап те не са заявили готовност за това, коментира Атанасова.