В района на това далечно село китовете, полярните мечки, кучета и айсбергите вероятно са повече на брой от хората.

Малцина са тези, които могат да се похвалят, че са получили нокът от полярна мечка за рождения си ден. Е, това може да се случи в това гренландско село, което се казва Ниакорнат.

Малкото отдалечено селище ,наричано „село на края на света", е кацнало върху скалист бряг на северозападното крайбрежие на Гренландия.

Селцето е на около двеста години и в него живее невероятно гостоприемният местен народ инуити. В училището на селото има не повече от 8-10 деца. Местните имат традиционно номадски живот. Те не си заключват вратите на къщите и всеки може да влезе в най-близката от тях, за да си почине след изморителния ден на ловуване.

Наскоро това място от Арктика стана сюжет за документален филм на британската режисьорка Сара Гаврон. Тя ще представи лентата си на 56-ия филмов фестивал в Лондон този месец.

42-годишната Сара, съпругът ѝ Дейвид и двете им деца заминават за далечния север на Гренландия в проучване на една култура, която не само се бори да оцелее в съвременния свят, обхванат от глобализацията, но също така и е на предната линия на изменението на климата.

Филмът на Сара следва живота на четирима селяни в детайли. Първият е единственият тинейджър в селото - Ларс, който прекарва дните си във Facebook, носи футболен екип и мечтае да иде в Ню Йорк. Вторият е Карл - ловец, който така и никога не признава, че е баща на Ларс. Третият е Илангау - аутсайдер, който се е преместил в Ниакорнат, след като се е запознал онлайн с жена си, която е местна. Последната героиня на филма е Ани, която е старейшината на селото и е толкова възрастна, че помни времето, когато лампите са се палили с тюленова мас.

И така, документалният филм на Сара е хем за суровата природа на това място и ежедневната борба за оцеляване на местните, хем за човешката история на неговите малцина (59 на брой) обитатели. Той е сниман в продължение на три години, като за това време Сара и Дейвид са пътували до Гренландия шест пъти.