През 1991 г. гърците бяха обзети от мистериозна болест, от която страдат и днес. Причините за появата на "македонската истерия" и антиславянския уклон на Атина анализира известният познавач на Балканите Михаел Мартенс.
Годината е 1991-ва. Гърците току-що са решили, че най-южната от бившите югорепублики не може да носи името Македония. И започват агресивно да налагат това решение - което на свой ред предизвиква неразбиране у останалата част на Европа. Само за няколко месеца след това Гърция се "македонизира": държавната авиокомпания "Олимпик еъруейз" създава дъщерно дружество под името "Маседониан еърлайнс", в чиято емблема грее звездата от Вергина - символът на античните македонци. Летищата в Кавала и Солун получават новите си имена: "Александър Велики" и "Македония", а едно голямо пристанище вече се нарича "Филип Втори". Гръцките пощи пък започват да издават юбилейни пощенски марки за Македония.
Славяните липсват в историческата истина
Гърция в края на Втората световна война
Според историци, като например Адамантиос Скодрос, гръцката историческа памет игнорира, или най-малкото изкривява истината за тази война и най-вече за съществената роля, изиграна тогава от славянското население (наричано от някои македонско). Изумително е колко малко гърци днес знаят за това, пише Скодрос, който пояснява, че в продължение на десетилетия гръцката държава е полагала огромни усилия да ретушира съответния образ в обществената памет, докато той придобие удобен за нея вид. Дали въпросното славянско население е говорело български, македонски или някакъв друг славянски диалект, е друг въпрос, по който се спори и до днес.
Спорно е колко славяни са живели в Северна Гърция по време на Гражданската война. В официален документ на гръцкото външно министерство от 1965 г. се споменява цифрата 150 000. Бзспорен факт е, че в разгара на Гражданската война повечето от 26-те хиляди бойци на страната на комунистите са със славянски корени от Македония. Създаден е дори "Славяно-македонски народноосвободителен фронт".
"Националното предателство" на комунистите
Всичко това си има своята цена: към края на войната гръцките комунисти обещават на "македонския народ", че в случай на победа ще започне процес на "национално възстановяване". Зад това обещание стои намерението за създаване на македонска държава - единна, независима и равноправна република в рамките на една бъдеща Балканска федерация. Това послание предизвиква навремето съществено недоволство, защото е изтълкувано от мнозина, включително и от част от комунистите, като готовност на славяните да се отстъпи гръцка територия.
В продължение на десетилетия приписват този "смъртен грях" на комунистите - като един вид национално предателство. Поводи все пак не липсват. През април 1945 година югославският диктатор Тито заявява по време на посещение в Москва, че неговата страна засега не предявява териториални претенции към Гърция, но и няма нищо против обединяването на "македонците от Гърция със сънародниците им от Югославия".
Няколко месеца по-късно Тито открито апелира за "обединяването на всички македонци в една държава", а преди Парижката мирна конференция през 1946 г. официален Белград настоява за отделянето на Егейска Македония от Гърция и за присъединяването й към Югославия. Според Белград било кайно време "македонският народ" да бъде освободен от "гръцкото робство". По този повод атинският "Катимерини" пише тогава, че 200 млн. славяни са обявили война на Гърция.
Проектът "антиславянско съзнание"
Гърци, македонци или пък просто славяни?
Гръцките комунисти обаче губят войната, а победителите впоследствие я стилизират като "славянокомунистическа бандитска война". Въвеждат се нови празници, а денят на победата над "комунистическите бандити" е един от най-важните. Организират се патриотични училищни екскурзии до истински и измислени исторически места, на които славяните били извършвали престъпления, а гръцките военни поръчват идеологизирани игрални филми, с които да се стимулира антиславянското съзнание.
След турската окупация на Северен Кипър фокусът постепенно е изместен върху Турция - намерен е и нов образ на врага. Но славяните от Северна Гърция продължават да бъдат възприемани като "пета колона" на чуждите сили. Като знаем, че днешното поколение гръцки политици, вкл. премиерът Самарас, се е формирало тъкмо в този исторически период, става по-лесно да си обясним сегашната гръцка политика спрямо Македония, заключава Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
АГ, ДПА, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова
