Антоан Хлебаров

Антоан Хлебаров е международен съдия в различни киноложки състезания, от 10 години се занимава с обучението на домашни любимци и грижата за тях.

Специалистът гостува в Димитровград като лектор на четиридневния семинар за възпитание и грижа към кучетата, който се провежда на територията на Международния киноложки център.

Антоан има няколко кучета и котка, която е най-дългогодишния му домашен любимец. Семеен е с едно дете.

Пред читателите на Dimitrovgrad.bgvesti.net специалистът сподели своите впечатления за отношенията между хората и домашните животни у нас и за нуждата от специална грижа към тях.

-Г-н Хлебаров, българинът знае ли как да се държи с кучето си и да се грижи за него?

-Българинът не знае как да се грижи за домашното си животно и това, според мен, се дължи на липса на традиции.

В Залцбург, където бях наскоро е нещо нормално да влезеш в хотел или ресторант с кучето си без да те погледнат накриво.

В парковете и по алеите в този град в Австрия има съдове с вода за пиене за домашните животни, която се подменя периодично от специален персонал. Това говори за традиции в грижата за животните и то от години. У нас това звучи като абсурд.

Другият проблем е липсата на информация по въпроса, но и липса на интерес към такава информация. Това е и целта на подобни киноложки центрове, като този тук в Димитровград. Да промени отношението към животните като цяло, най-вече на децата.

- Полезно ли е общуването на децата с домашните животни -кучета в случая?

- Категорично да. Имам детска група в София която е към Двореца на децата и мога да заявя, че отглеждането на животно изгражда навици и желание за грижа у едно дете.

Личното ми мнение, че когато малчуганите се занимават с нещо такова, те стават много по- отговорни хора.

Освен това, когато се запълва времето на детето с нещо полезно, не му остава време да мисли за наркотици, за други подобни неща, често срещани в днешно време.

В страни като САЩ и Англия, в т.нар. час на класния има специални часове, за това как да подходят децата към кучето, а също и какво да се направи, за да се избягват инциденти с животни.

Например, малко хора у нас знаят, че кучето не бива се пипа. То може да възприеме този жест като агресия и да ухапе някои и ето проблема е готов.

Отношението към кучето трябва да е като към децата, твърди Антоан Хлебаров

-Споменахте преди малко в лекцията си, че отношението към кучето, трябва да е както към едно малко дете. Защо?

- Да така е. Много често хората в България вземат кучета ей така, без да се замислят. Нужно е да се консултират със специалист, да се потърси конкретна порода, все важни неща.

То е същото когато си купуваш кола. И тогава отиваш при специалист или механик за съвет. Защо това да не се отнася и за домашния любимец, който става част от семейството. То е живо същество и ще живееш с него 10-15 години.

Консултация е нужна, защото хората у нас често изхвърлят домашните любимци. Оказало се, че кучето не слуша или пък детето у дома има алергия от него. Затова отношението не трябва да е безотговорно и моментно.

- Коя е най-голямата грешка, която може да се направи в общуването между човека и кучето?

- Четериногото се приема като даденост и това, че то трябва да се държи в съответствие с човешките норми на поведение. А това нещо се възпитава, както се възпитава и поведението на едно дете.

Казвал съм го няколко пъти- кучето трябва да се поощрява с добра дума, като малчуган. Едва след това идва храната като стимул за него. А липсата на отношение и безразличие от страна на стопаните също травмира животното, както е при хората. Затова помислете добре преди да си вземете любимец. Ако вече имате, следете за отношението си и най-важното - обичайте своето животно!

Т.Милева