"Всички трябва да приемат исляма, за да се спасят, коментира мюсюлманин от Пазарджик пред камерата на "Нова телевизия".

Репортаж разкри как едната от двете цигански махали в града от беден квартал се е превърнал в богат. Порутените постройки вече са заменени с големи и хубави къщи, каквито из българските квартали не се виждат толкова често, а жените са забулени отгоре до долу, което важи и за част от малките момиченца. Мъжете от своя страна са с бради и дълги бяло-бежови ризи до коляното. Жените обясниха, че не се забулват насила, а така се "свръзват" с Аллах.

Мюсюлманка разкри, че е учила до 6-и клас и се е омъжила на 13 години. "За нищо не съм мечтала, исках само да живея исляма, да си гледам децата", споделя Кремена, обръща внимание на репортажа и онлайн идзанието на "24 часа".

Ромският квартал масово приема исляма през последните няколко години. "20 години се задава въпросът дали има радикален ислям в България. Такъв термин в мюсюлманската общност няма", каза заместник-главният мюфтия Бирали Бирали пред "Нова телевизия".

Мнението на Мюсюлманския съвет като цяло се базира на това, което се случва. Преди това също е имало такива обвинения и акции, обясни Бирали във връзка с обвинените 13 мюсюлмански духовници в проповядване на радикален ислям.

"Това е коментар на хората, които са ориенталисти. Ние можем да говорим за радикално поведение на хора, което не е свързано с определена религия. Не искаме да ни обобщават по този начин. В момента дори отразяването на това в медиите така е направено, че те се обвиняват в радикален ислям, няма такова обвинение в самото дело. Става дума в делото за фондация, която е финансирала хората. Нормално е мюсюлманската общност да получава финанси, въпросът е какво става с тези финанси", смята Бирали.

Той подчерта, че не може да се сее омраза между хора, които имат различно вероизповедание и обясни, че подкрепата, която получават обвинените, е спонтанна, не е организирана.

Безработицата сред мюсюлманите е много голяма, коментира още Бирали Бирали. За никого в Пазарджик не е тайна обаче, че същите тези забулени и брадясали роми получават пари, за да се носят така. В определени дни в месеца близкият до махалата хипермаркет буквално е залят от пазаруващи на едро забулени фамилии.

В края на 2011 г. журналистът от Пазарджик Тодор Гроздев публикува материал, темата на който бе подмината от останалите, с изключение на някои от журналистите в Кърджали. Там обаче пък техните материали изобщо не видяха бял свят, по преценка на редакторите им. Предлагаме ви материала на Тодор Гроздев:

Искате ли бурки в Пазарджик!?

от "Знаме" Пазарджик, 21 октомври 2011 г. в 17:31

Забулени ромки и роми с достолепни бради и торбести дрехи, с дрескод на афганистански "планински джентълмени", се клонират като зайчета по-бързо от алгоритъма на Щрасен, а това прави впечатление, т.е., вече не прави впечатление, на никого. Виждаме ги на Острова, в центъра, в частната и държавната болница и това или не ни притеснява, или се правим, че това не ни притеснява. Ни дума, ни вопъл, ни стон, камо ли подписка, демонстрация, официално писмо пред някоя институция. Даже в социалните мрежи подобни теми не се обсъждат, защото "нинджите" са по-скоро смешни, отколкото страшни.

Не е много смешно обаче, че Пазарджик е най-забуленият град в България, по-скоро е странно, защото до вчера просто не беше такъв. Пазарджик открай време е смятан за цигански град, но никой не се мъчи да обясни кога, защо и по какъв начин цялата тази буйна и креслива сюрия млади ромки като по команда си навлече шамията и изведнъж онемя.

Да, да, всеки има право да се облича както си иска

стига да не пречи на останалите и да не смущава обществения ред. Но пък и преди ромите ни да провидят и припознаят тези типично арабски облекла, има определени места, за които се изисква и задължава определено облекло. Точно по тази причина в обществена сграда като Съдебната палата не можеш да влезеш с къси панталонки, дори това да е националната ти барбадоска носия. Нито пък в училище. Макар че и тук Пазарджик показа, че беше “първи и най-най” - да си спомним за скандала с учителката от Ковачево Шеншибар Али, която продължи да си ходи с бурка в клас и след като отзвуча медийният интерес към нея, просто, защото законовата ни уредба е плаваща и нестабилна в това отношение. Да не говорим, че специално за бурките темата е болезнена за цяла Европа и в ред страни маските бяха забранени с достатъчно основание, в името на националната сигурност.

В момент, когато несигурността по нашите улици нараства, все повече хора крият лицата си с качулки, маски или покривало за цялото тяло (бурка или никаб).

Това прави идентифицирането на тези хора невъзможно 

което е особено притесняващ факт в случай на насилие или проверка на самоличността, обясни депутатът Оскар Фрайзингер от дясната Швейцарска народна партия, която е най-голямата политическа формация в страната. И в алпийската конфедерация бе приет текст, в който се казва, че всеки, който се обърне към федерална, кантонална или общинска институция, е длъжен да се представи с открито лице.

Но има и други доводи. Бурката не само позволява на бандити да ограбят чейнчбюро или златарско ателие (такива случаи в Пазарджик имаше точно три, а в един от случаите грабителите бяха с маски, скрити под мотоциклетни каски). Наред с всичко останало

бурката стресира хората 

които са наплашени от терористи. Обяснимо. Все пак, не живеят в арабския свят, за да са свикнали с такива "пелерини". В някои страни в Европа се правеше обществено обсъждане, в други (парламентарни) дадено правителство не бе съгласно с решението на депутатите, но бурките така или инак бяха забранени на определени обществени места във Франция (тя първа забрани тези одежди), Белгия, Холандия, Швейцария, а Италия също подготви такъв законопроект. България, която е на портата на Азия и Африка, кротко си пасува, давайки си вид, че не чува клокочещия процес на ислямизация, залял вече и равнината.

България и Пазарджик имат убедителни аргументи в тази насока

- тук бе разбита радикална ислямистка секта, беше образувано първото по рода си дело в България, а лидерът на "Халифат" Ахмед Муса Ахмед беше осъден. Макар и условна, присъдата му е осъдителна и влезе в сила. Сега на съда ни се падна отново честта за подобно дело, само че за радикален ислям в Сърница. В градчето отричат да има нещо вярно в това, но е странно мирните и гостоприемни сърничани да гарантират за свои земляци, които имат завидни "тайни досиета" в ДАНС.

85-годишната Янка Попова от областния град единствена "изока"  против

забулените жени и облечените като афганистански талибани мъже с дълги бради. "Целият ми живот е преминал в Пазарджик, а половината от него, в близост до две цигански махали, пише жената до "Знаме". Никога през тези години обаче не съм виждала млади циганки забулени така да се правят на кадъни, а до тях млади мъже, брадясали, да се правят на ходжи. Цяло лято парк "Острова" е пълен с такива. Питам се какво прави училището. Нима обществото и МВР нямат сили да пресекат това. Дано някои институции се трогнат и обърнат внимание на това явление. Като медия, заемете позиция и дайте глас на този въпрос. Поставете го на обсъждане от гражданите на Пазарджик", в заключение апелира баба Янка.

Разбираемо е възрастната жена да бърка етническото с религиозното

но не само тя е смутена от роящата се бройка на забулени ромки и дългобради мургави момчета и мъже, които всъщност наистина се турчеят (иначе, в самата Турция бурките са екзотика, б. а.). Дали чрез външността си искат по-лесно да се приобщят към по-белите от тях араби, е друг въпрос. По-важно е дали приобщаването е към "нормалния" ислям или към криворазбрания ислямизъм. Друг е въпросът, че в ДАНС съзнателно не свирят на тази тънка струна, а докладите на агентите по места са прибирани в чекмеджетата по партийна заръка на едно или друго правителство.

А покрай цялото това безметежно пасивно наблюдение на метлеещи се из Тортата* бурки

в села във Високия район се отварят интернет клубове, момченца от велинградски махали печелят съмнителни състезания по четене на Коран в Саудитска Арабия и Йордания. В села край Пазарджик се строят по две джамии, а в областния град има квартали, в които арабски телевизии и радия се чуват посред бял ден и от минаващите квартални инспектори. И какво става от това. Нищо. Само "ниджите" се увеличават. И докладите, писани от пазарджишките служители на агенцията. Не си мислете, че те са спрели да пишат, просто рядко им ги четат големите началници.

Ако питате жители на квартал "Изток", ще ви кажат, че

в махалата има хора, които са заровили на части автомати "Калашников" 

на различни места и макар че се молят ревностно по пет пъти на денонощие, могат да ги съберат и сглобят за минути. "Това е нелепо, няма такова нещо", ще ви кажат служители на ДАНС. Но и те, и предходниците им от регионалното звено "Сигурност" са чували такива приказки. В полицията са подавани сигнали за групово въоръжаване на хора с изковани дълги ножове, тип ятагани в пазарджишката махала.

Но какво толкова, хората може би ги точат, за да си колят прасетата.

Да, ама точно тези хора не кусват свинско.

Тодор Гроздев, К.Нешева

* "Тортата" - така пазарджиклии наричат централния градски площад, заради голямата издигната кръгла сцена в средата му.