„България не се продава,България не се предава, България – това е слава”. Този надпис се появи по централен хасковски булевард в дните (или може би по-скоро – в някоя от нощите) около 6 септември – денят на Съединението.
Навярно този, който го е изписал, не си е давал сметка, че точно в тези дни - около 6 септември, този лозунг звучи като гротеска. Защото България отдавна се е предала и отдавна е продадена. Купена е жълти стотинки от олигарси и мафиоти. А славата на България все повече избледнява в днешното време на апатия и национално унижение. Защото фактът, че страната ни е най-бедната в Европа, не е най-страшният. По-страшното е, че е най-унизена, точно затова еднаквите по бедност бутанци се чувстват по-щастливи от нас, българите.
От няколко дни ми се върти в главата едно, доста далечно и фриволно сравнение между този лозунг и една дребна случка от историята на Съединението.
През лятото на 1885 година патриотите в Румелия се събират, за да изготвят план за действие. Сред тях е и основният двигател, главният „виновник” за едно от най-великите събития в новата ни история – Захарий Стоянов.
Та планът на Захарий за съединението с княжество България е следният – една чета развява знамето в Пазарджик, пее революционни песни, след което .... хваща гората. Напълно в духа на хайдутството и в тон с романтичната природа на автора на тази „стратегия”. Чуват се благоразумни гласове, че би било смешно при българското управление на Румелия и българска войска „да се хваща гората”. Кой ще ги гони? И ако ги гони, те ще бягат ли, или ще стоят?
Захарий обаче държи на своето.
Дори иконата на българското четничество – Панайот Хитов, глади замислено дългия си мустак и оценява стратегията на Захарий като „твърде хайдутска”.
Слава Богу, Съединението се осъществява по друг сценарий – командирът на пловдивския гарнизон Николаев, свикал опълчението „за маневри“, осъмва на 6 септември пред конака на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, а Продан Тишков – Чардафон „превзема“ готовия за превземане град. И започва с клоунските си изпълнения, сякаш нарочно позиращ пред художника-летописеца Захарий.
Романтичната революционна наивност на Захарий, разбира се, по никакъв начин не омаловажава изключителната му роля за великия акт на Съединението, довел до нечувана мобилизация на нацията, удивила Европа само два месеца по-късно в боевете при Сливница. Но сякаш духовният подем и яростна екзалтация на един народ води до продължителни следващи периоди на апатия, униние и упадък. И сякаш от десетилетия единственият безотказно действащ закон в България е така нареченият трети принцип на термодинамиката, (за ентропията). Той гласи, че в една затворена термодинамична система хаосът (безпорядъкът) може само да се увеличава. А за разлика от непрекъснато променящите се закони в България, законите на физиката са неумолими.
През последното десетилетие българите бяха обземани периодично от умерено въодушевление, свързано с новата власт. Царят бе посрещнат с много надежди и изпратен с масово разочарование. Да не говорим за Иван Костов и управлението на СДС, чиято изборна победа се възприемаше като начало на превръщането на България в нормална европейска държава. Това не се случи, Костов предпочете да обогати своя кръг от приближени, макар все пак да извади страната от спиралата на хиперинфлацията.
ГЕРБ също бе посрещнат с възторзи, които още на втората година от управлението се превърнаха в подозрения. Подозрения, че предстои поредното осребряване на илюзиите на хората.
Последният пирон в ковчега на илюзиите бе забит вчера – при изслушването в парламента на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Убита бе надеждата, че може да имаме независима съдебна власт, което е условие sine qua non (без което не може) за всяка демокрация. Поставени бяха много въпроси към бъдещите членове на ВСС, но един от тях бе изключително важен - „Бихте ли подкрепили разследване срещу Бойко Борисов по случай като Мишо Бирата (когато премиерът разпореди на шефа на митницата Ваньо Танов да спре проверка в бирената фабрика на Михаил Михайлов)?“
Въпросът е ключов, защото всъщност означава дали новият Висш съдебен съвет ще се подчинява на правителството. Нещо повече, той е ключов, защото от отговора зависи дали ВСС, на практика – правителството на съдебната власт, възнамерява да спазва конституцията. Защото точно в основния закон е записано, че съдебната власт е независима. И защото един от прерогативите на съдебната власт е да контролира изпълнителната.
Кандидатите отговориха уклончиво. Тоест, не отговориха. С други думи, надежда всяка оставете. С още по-други думи – агонията на псевдемокрацията ни ще продължава, а с нея и агонията на българите.
Ставаме свидетели на поредното осребряване на илюзиите.
Ще имаме нов Висш съдебен съвет, който няма да е зависим от предишните. Но ще е зависим от сегашните. И политическата въртележка ще продължи, когато сегашните се превърнат в бивши.
А ние ще сме си същите - бедни. И по-лошо – унизени и с непрекъснато растящо усещане за несправедливост.
И на този фон изписаното по стената „България не се предава, България не се продава, България – това е слава“, звучи не само като гротеска, а като истинска подигравка.
Защото явно в България хаосът ще продължи да се увеличава, както постулира третият закон на термодинамиката.
Пропуснах да кажа, че според формулировката „ако ентропията (хаосът, безпорядъкът) се увеличава, процесът е необратим“.
Тодор Кръшков