Българската православна църква празнува Рождество на Пресвета Богородица, т.нар. Малка Богородица. Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

Празникът Рождество Богородично е един от трите най-големи Богородични празника. Познат е от дълбока древност.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден. Според обичаите стопанката на дома приговя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче,за да не се разболеят децата в дома.

На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Денят на нейното раждане - празникът Малка Богородица, е особено тачен предимно от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

В нейна чест омесват и изпичат голяма Богородична пита , Богородичен хляб. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).