Николай Грудев

Кореспондентът на вестник „24 часа Николай Грудев е поредния герой в рубриката ни „Лица от медиите“. В журналистическия бранша е 22 години. Започва през 1990 година в „Общински вестник“ в Хасково. Той е сред основателите на в. „Новинар юг“. Започва като разпространител и стига до заместник-главен редактор на изданието. От 1 януари 1994 година е кореспондент на в. „24 часа“. Наследява длъжността от Живко Минчев.

Николай Грудев е завършил Немската гимназия в Хасково и „Немска филология“ в Софийския университет. За кратко е учител по немски и английски език в СОУ “Св. Паисий Хилендарски“.

Николай Грудев, кореспондент на в. „24 часа“

 Защо те наричат „Кучето“ ?

Може би ще те разочаровам, но не е по повод професията. Още преди да завърша училище, ходех на всички мачовете на ФК “Хасково“. Бяхме сериозна група - аз, Христо Тотев, Павел Одаджиев и Живко Гинчев. На някакъв мач куче излиза на стадиона и коментаторът казва: “Драги зрители, куче на стадиона!“ И така- куче, куче - се прехвърли на мен. И до ден днешен с оператора Христо Тотев се наричаме така един друг.

Спомняш ли си първия материал?

Не.

Какъв беше ресорът ти във в. „ Новинар юг“?

Бях криминален репортер. Имах афинитет към този ресор. И досега смятам, че в така наречения жанр криминале има много повече живот, много повече човещина, отколкото в ресор политика.

Каква човещина може да има в един убиец или изнасилвач?

Има. Там има повече откровеност, отколкото в политиката и администрацията. Има много повече живот, независимо дали наричаме някого престъпник или не.

Има ли материал, от който се срамуваш?

Като че ли не. Стремял съм се да бъда винаги честен и отговорен към читателите си.

Никога ли не си манипулирал събеседник?

Събеседникът винаги трябва да бъде манипулиран, за да си свършиш работата. Обективността и манипулацията са нещо много субективно. Какво е обективна журналистика? Не е грижа на журналистиката да бъде обективна. Нейната работа е да предаде гледните точки на всички, които участват в едно събитие. Това е моята генерална философия за журналистиката.

Времето промени ли представата ти за журналистиката?

Да много. Журналистиката е отговорна работа, в която в момента работят много безотговорни хора. Това е трайна тенденция от 15 години насам.

Причината според теб?

Първо, много по-лесна е „копи-пейст“ журналистиката. Причините за това са разрастването на информационите технологии, появата на интернет агенции. Едно събитие се обявява много бързо. Но от друга страна, много по-лесно е да препишеш една новина, отколкото да се замислиш каква е историята, случката. 80-90 процента от българската журналистика е „копи-пейст“

С колко хора те скара журналистиката?

Трайно само с един.

С кого?

Няма да кажа, той ще се досети, когато прочете това.

Любопитна история в работата ти?

Една такава е отпреди 8 години, когато световните фармацевтични компании измислиха птичия грип. Циганин от харманлийското село Преславец имаше неблагоразумието да сподели, че няколко кокошки в курника му умрели. Същата вечер препил. На следващия ден отишъл при личния си лекар. Споменал за всички тези обстоятелства и докторът го вкарал в инфекциозно отделение в болницата. Появи се информация за съмнение за птичи грип и всички колеги се юрнахме натам. Тъщата, старата циганка, излезе с безумно обяснение за смъртта на пилетата - петелът бил свръх потентен, активен, непрекъсното мачкал кокошките и това била причината те да предадат Богу дух. Когато разказа това, прихнах да се смея. Дори развалих аудио записа на една колежка. Тогава ни уредиха свиждане с болния от птичи грип. Влязохме с маски, ботуши. Сподели, че ако е знаел какво ще се случи, нямало да продума.

Написах материала с необходимата доза ирония. Заглавието може би е било от типа- Птичи грип- не! Секс и бира. На следващия ден, материалите в другите печатни медии звучаха много по-заплашителни и сериозни.

Не си ли искал да се откажеш от тази велика манипулация, която сътворяват медиите?

Не съм напълно съгласен. Както казах, работата на медиите не е да са обективни, а да отразяват всички гледни точки от едно събитие. А ако е премълчано едно събитие, значи по някакви стандарти то не е събитие за медията. В това не влагам намек.

Независимо дали човек работи като журналист или нещо друго, трябва да гледа с необходимата доза самоирония на това, което върши. Иначе заболяваш от звездомания. Тя е една от най-тежките болести в журналистиката. Лошо се пада от по-голяма височина.

На колко хора успя да помогнеш с работата си?

Материалът, с който най-много се гордея през цялата си кариера, е за едно 4-годишно неизлечимо болно дете от Димитровград, което впоследствие почина. Моята статия събра страшно много пари, без дори да се обявява банкова сметка. Звъняха на мен, за да се свържат с родителите.

Покрай работата си бил свидетел на всевъзможни истории и трагедии. Как те промени това?

Виждал съм какво ли не. Като четири разкъсани от снаряд тела в една стаичка в болницата в Харманли. Не всеки би могъл да присъства на подобна гледка, но пусто любопитство. Човек по някакъв начин загрубява. Но генерално никоя професия не може да промени човека.

Предлагали ли са ти пари, за да напишеш или да не напишеш материал?

Да, предлагали са ми.

Какви суми?

Дребни. Преди повече, вече не толкова често.

Какви хора са го правели?

Държавни служители. За да пиша определени неща, макар и верни. Но никога не са ми предлагали пари над моя корупционен праг.

Поздравления, че признаваш това.

Вероятно, ако ме подложат на тест за лоялност, ще го издържа, но спрямо моята медия, а не генерално.

Какви заплахи си получавал заради материал?

Най-тежката заплаха бе от един бизнесмен. Обади ми се и каза да го изчакам в офиса, че идва да ме застреля. Имам чувство за самосъхранение и се изнесох. За щастие, обикновено на хората им минава.

Материалът, който най-трудно написа?

Това, което наблюдавам, е че колегите не могат да сложат свястно заглавие. А аз когато измисля заглавието, материалът става бързо и лесно.

Какво се иска за едно хубаво заглавие?

Талант, добра обща култура, умение да боравиш с думичките.

Ядосвал ли си се на редактор?

Някой път при редактиране на материал, което е напълно допустимо, той може да се отреже до една десета от първоначалния обем. И е обяснимо някой редактор да допусне грешка - при произволно махане на абзаци да се получи съвсем друго съдържание.

Как виждаш бъдещето на печатните издания?

Както човек, който работи в печатно издание, се надявам, че електронните скоро няма да ги изместят. Четенето на вестник не е като гледането на телевизия, слушане на радио или прочитането на интернет агенции.

Какво се промени в занаята за тези 20 години?

Технологиите са страшно променени. Когато започнах работа, правех снимка, проявявах я във фотостудио и я пращах по автобус. Имахме специален екип, които чакаше снимките от провинцията, за да ги публикуват на следващия ден.

Но развитието на технологиите изпреварва в пъти развитието на антропологията. Човекът се развива в аритметична прогресия, технологиите в геометрична. И това създава проблем на всички общества в света.

Защо черните новини на най-четените?

Един идеолог на соца преди 10 ноември проф. Богомил Райнов написа книгата „Ерос и Танатос“. Това са боговете на любовта и смъртта. Той с типичния плам на защитника на идеите на тогавашното общество обясняваше, че западната култура и медии са изградени върху спекулацията с тези две неща. Те пряко въздействат на човешкото съзнание и подсъзнание. Във всеки език има 10 думи, които независимо в какъв контекст са употребени, те карат да прочетеш материала - смърт, секс, убийство, злато, пари, корупция...

Кое е най-важно в занаята?

Състезанието започва всеки ден. Не е за всеки. Днес може да загубиш. Губил съм. Но на следващия ден състезанието започва отново. И така докъдето я докараме.

Ако можеше да се върнеш времето назад, какво би променил?

Не бих се върнал от бившата ГДР. От Софийския университет ни изпращаха на стаж. Но в онази крехка възраст носталгията беше много по-силна от всичко, свързано с някаква прагматичност.

След възродителния процес всички турци, които останаха в България, се събуждаха сутрин с мисълта защо не са в Истанбул, а сред тютюна в България. И аз така се питам - що не съм в Германия? С днешна дата не бих се колебал да остана.

Интервю на Христина Котларска