Водеща тема на печата в четвъртък са взривовете на боеприпаси при Петолъчката.

В. „Труд" съобщава, че експлозиите вероятно са в резултат на човешка грешка:

„Много малко вероятно е изчезналите при взривовете да са живи, съобщи БНТ. Пострадалите са в добро състояние. В Стралджа все още се надяват на чудо, което да върне издирваните трима души живи и здрави.

„Най-вероятно, като съдим от кратера, който е образуван от взрива, около склада пораженията, най-вероятно ще има жертви. Но още не можем да кажем категорично за жертви, броя на жертвите", заяви окръжният прокурор на Ямбол Георги Ханджиев.

Според експертите районът на взривовете трябва да остане отцепен 24 часа след последния взрив.

Според управата на фирмата-собственик на складовете били взети нужните мерки, за да няма подобни инциденти. Заплатата на служителите там е 350 лева, работят средно по 11 часа на ден. За да бъде назначен, всеки от тях е преминал 4-дневен курс на обучение...

Най-вероятно след инцидента лицензът на фирмата "Берета Трейдинг" ще бъде отнет. За момента експертите предполагат, че причината за взривовете е компилация между човешка грешка и неспазени правила за сигурността.

До сега около взривените складове са намерени 3 мобилни устройства, които по принцип са абсолютни забранени за внасяне там.

„Провели сме срещи с близките на хората, които ги няма в момента, лично сме им обяснили какво правим в момента, какви са нашите действия, какво сме предприели", заяви гл.инсп. Генчо Иванов, директор на ОД МВР - Ямбол..."

„Тримата работници от взривения склад край Петолъчката остават в неизвестност, след като всички опити на спасителите да открият следи от тях останаха без резултат.

Най-вероятно тримата са се стопили от взривната вълна и от огъня в ужасната експлозия в склад №1 на военната база край с. Лозенец, предполагат експерти.

Енчо Кремъков, Николай Гочев и Станимир Киров са работниците, които се издирват след взривовете във вторник следобед край Петолъчката, други 9-има работници бяха ранени. Тримата са работили в цех 1. Енчо е роден през 1968 г. (43 г.), Николай - през 1956-а (56 г.), а Станимир - през 1963 г. (49 г.)." - пише в. „24 часа".

„Единият от тримата изчезнали в адския взрив е участвал в проектирането на складовете на ужасите в местността Мараш, научи агенция Стандарт Нюз.

44-годишният Станимир Костов е потомствен военен като баща си и се пенсионирал преди 2 години. По време на военната си служба работата му била да търси място и да проектира складовете за съхранение на боеприпасите. От години живеел в София, но след пенсионирането си през 2010 г. се върнал в с. Стралджа. Бързо се свързал с фирмата на Делев и намерил препитание в базата за утилизации.

Колегата на Костов Енчо Кремъков е с година по-млад от него и работи в складовете от самото им начало. Той също е бивш военен. Третият от изчезналите е Николай Гочев и е на 45 години. Съпругата му е учителка в града.

Тримата са били едни от най-опитните специалисти в базата, коментира шефът им Десислав Делев. Същото говореха вчера и хората от селото.

Семействата на изчезналите работници са в истински шок..." - допълва темата в. „Стандарт".

„Да бъде засилен контролът върху работата на частните фирми, които обезвреждат боеприпаси, настоя министърът на отбраната Аню Ангелов.

Министърът представи в парламента подробности за инцидента с взривилия се вчера склад за боеприпаси, в резултат на което трима души са в неизвестност, а други са с наранявания.

Очевидно трябва да засилим контрола върху частните фирми, коментира Ангелов, като се мотивира със случилото се. Според него държавните органи трябва да извършват регулярни проверки и да следят дали се спазват технологичните процедури на работа, защото според него е очевидно, че това не е направено.

Ангелов припомни, че сред останките на склада е бил намерен мобилен телефон, което е в противоречие с мерките за безопасност. Освен това силата на взрива е била 10 т тротил, което значело, че там не само са се обезопасявали снаряди, но е имало складирано и допълнително количество боеприпаси.

Няма армия в света, която да се занимава с утилизация на собствените си боеприпаси, трябва просто да завишим контрола, коментира министърът идеята тази дейност да се възлага единствено на държавни фирми...

В момента по случая се разпитват 18 свидетели, допълни министърът.

По-рано днес безпилотният самолет, който извършваше обследване в района на "Петолъчката", падна заради силен вятър..." - информира „Дневник".

„Няколко часа след като мощни взривове избухнаха до стралджанското село Лозенец, двете министерства с отношение към унищожаването на стари боеприпаси - МО и МВР, влязоха в остър конфликт по въпроса дали фирмата собственик на складовете "Берета Трейдинг" е вършила нарушения. Военният министър Аню Ангелов заяви, че компанията е съхранявала и други боеприпаси в близост до предназначените за унищожение и определи това като "крещящо нарушение". Малко по-рано след заседанието на Министерския съвет той обясни, че освен за утилизация фирмата имала лиценз и за съхранение на боеприпаси, но не спомена нищо за нарушения. След него пък шефът на служба КОС към МВР, която отговаря за контрола на утилизацията, комисар Божидар Василев заяви, че от началото на годината на "Берета Трейдинг" ООД са правени пет проверки и не са установени никакви нарушения. Военният министър вмъкна, че според договора между МО и фирмата частникът е трябвало да унищожи 272 тона стари муниции, но досега са обработени 329 тона. "Берета" стопанисва общо 12 склада, където се съхранявали стрелково оръжие и други муниции, които не подлежали на утилизация. Ангелов допълни, че фирмата разработва и нов тип автомат. Справка в сайта на МО сочи, че "Берета" е спечелила две обществени поръчки през миналата година. Едната е за утилизация, а втората за доставка на въоръжение - пистолети, карабини и гранати. Но втората сделка не е финализирана и не е подписан договор, а само рамково споразумение.

И вчера институциите не можаха да дадат отговор за причините за взривовете, които започнаха във вторник след обяд..." - пише в. „Сега".

„Служителка на Министерството на отбраната (МО) е дадена на Комисията, която разследва конфликт на интереси, тъй като е използвала служебното си положение, за да придобие лична облага от определена фирма. Това разкри министърът на отбраната Аню Ангелов, запитан дали е вярно, че служителка на ведомството е ходила на почивка на остров Бали на разноски на фирмата, чиято собственост бяха взривените складове край "Петолъчката".

„Ясно е коя е служителката. Тя скоро ще си получи заслуженото. Това е било конфликт на интереси в началото на 2009 г.", обясни той.

Според източник на "24 часа онлайн" служителката е Хени Шиякова, директор "Управление на доставки" към отдел "Обществени поръчки" към МО. Ваучерът, с който е заминала на о-в Бали и Сингапур за 2 седмици със съпруга си, е на стойност 6800 лв.

„Установихме конфликт на интереси при служителка в Министерство на отбраната, отговаряща за контрола по изпълнението на договора за утилизация на боеприпаси с фирмата „Берета Трейдинг". Служителката с инициали Х. Ш. в нарушение на законите е била повлияна в поведението си като държавен експерт, тъй като е приела облага от фирмата „Берета Трейдинг", потвърди Филип Златанов, председател на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, пред БНР.

Той обясни, че служителката, която е приела ваучер за туристическо пътуване до екзотична дестинация от въпросната фирма, е участвала при изготвянето на поръчката, сключването на договора и впоследствие при неговия контрол. Нарушението е било установено по сигнал, който лесно е бил доказан." - се казва в публикация на в. „24 часа".

Печатът в четвъртък публикува и данни за работните заплати в ЕС, според които страната ни е на последно място в общността.

„Средната брутна работна заплата на пълно работно време в България за 2010 г. е най-ниска от всички 27 страни - членки на ЕС, показват най-новите данни на Евростат за заплатите и разходите на труд в съюза.

Българинът е получавал средно за година 4395 евро, което е най-нисък показател в ЕС, докато в Дания това число е било 58 640 евро на година. Сред най-добре заплатените европейци са тези в страни като Германия - средногодишно 42 500 евро, в Белгия - 43 400 евро, в Люксембург - 49 316 евро, в Холандия - 45 215 евро, Финландия и Швеция - по 40 000 евро, и др.

По-добре от нас са били заплатени и в Румъния - 5891 евро, в Литва - 6735 евро, Латвия - 8596 евро, Естония - 9712 евро на година и др. България е на дъното и по минимална работна заплата - 138 евро, докато в Румъния тази ставка е 162 евро. В Люксембург минималната работна заплата е 1800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия минималната работна заплата варира около 1500 евро.

България и Люксембург са в двата края на обхвата и за покупателната способност на европейците - 1495 евро в Люксембург и 272 евро в България. Средните почасови разходи за труд варират от 40 евро в Швеция, 38 евро в Дания, 37.7 евро в Белгия - до 3.1 евро в България и 4.2 евро в Румъния. Тези числа включват не само компенсация за служителите, но и разходи за професионално обучение, други разходи, данъци и субсидии, направени или получени от предприятието.

В тази класация Малта е с най-голям дял на разходите, разпределени за заплати - 92 на сто. В Швеция, Франция и Белгия делът за надници и заплати е около 67 на сто. България заедно с Румъния, Латвия, Литва и Унгария отново е в дъното на ЕС по този показател, като делът на разходите за труд, разпределен за заплати, варира между 5 и 10 на сто. Делът на служителите, които се считат за лица с ниски доходи, е най-висок в Латвия - 30 на сто." - пише „Дневник".

„Въпреки обещанията, че заплащането в България скоро ще стигне средноевропейското, засега то продължава да е доста по-ниско дори в сравнение с Румъния. Това показват последните данни на Евростат, според които страната ни отново е на дъното по средна брутна работна заплата на пълен работен ден сред 27-те. Данните са от 2010 г. и са последните, които европейската служба съпоставя. Българинът е получавал средно по 4395 евро за година, за разлика от съседна Румъния, където средният годишен доход е бил по-висок с почти 1500 евро. Вероятно разликата със северната ни съседка за 2011 г. ще намалее, тъй като заради споразумението с МВФ се наложи Румъния да ореже доста разходи.

"Да задминем Румъния по доходи е една от целите на правителството. Целта е не само да достигаме и задминаваме тези, непосредствено преди нас, като Румъния и Латвия, а и да се стремим доста по-високо - към средноевропейските доходи. За да се случи това, са нужни два мандата на ГЕРБ. За това време може да достигнем Гърция. Напълно е възможно в края на втория ни мандат средният българин да е богат колкото средния грък", заяви миналото лято финансовият министър Симеон Дянков пред bТV.

На другия полюс в скалата на Евростат са датчаните, които са спечелили 13 пъти повече от българите - годишният им доход е бил почти 59 000 евро, или 4916 евро на месец. През кризисната 2010 г. добре са изкарвали и в Белгия, където са заработили средно по 43 400 евро, германците пък са били по-скромни и са взели около 42 500 евро.

България е най-зле и по размер на минималната работна заплата, която по това време е била 138 евро, докато румънците отново са получавали повече - с 24 евро. В Люксембург например минималната работна заплата е 1800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия тя е около 1500 евро..." - информира в. „Сега".

Всекидневниците съобщават също, че братя Галеви веч есе издирват от Интерпол.

„Интерпол публикува имената, снимки и данни на Ангел Христов и Пламен Галев. Те са пуснати за издирвани по искане на България.

Те са обявени с червена бюлетина и се издирват за ръководене на организирана престъпна група по указание на Върховния касационен съд на България, става ясно от сайта на Интерпол.

На 3 май Върховният касационен съд (ВКС) потвърди ефективните присъди и така Ангел Христов и Пламен Галев бяха осъдени за рекет и изнудване на по 4 и 5 г. затвор. Галеви, обаче, изчезнаха и създадоха поредния скандал." - пише „Труд".

„Имената, снимките и данните на Ангел Христов и Пламен Галев, известни като братя Галеви, са публикувани в сайта на Интерпол за издирване...

По-късно на заседание на правителството на 30 май стана ясно, че "братя Галеви" не били с мярка за неотклонение "парична гаранция" от по 50 000 лв., а с най-леката мярка "подписка". Правосъдният министър Диана Ковачева обясни на премиера и колегите си, че така държавата не може да си върне тези пари, защото се оказало, че през декември 2010 година по искане на защитниците на братя Галеви с определение Кюстендилският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в подписка за всеки един от тях." - се казва в публикация на в. „Стандарт".

Друга актуална тема от всекидневния печат е предложението на Агенцията по храните предлага "ол инклузив" да се предлага само в хотели с 4 и 5 звезди.

„Услугата "ол инклузив" да се предоставя само в хотели с 4 и 5 звезди и в тризведните, които имат капацитет за изхранване 60% в зависимост от легловата база. Това са предложили на министерството на икономиката от Българската агенция за безопасност на храните.

Установени аномалии са причина за това на министерството на икономиката да бъдат предложени промени, свързани с предлагането на услугата "ол инклузив", обясни пред журналисти директорът на агенцията Йордан Войнов.

Той посочи примери за хотели с капацитет за настаняване на 1000 души, а възможност да се изхранват 30, което е недопустимо." - пише „24 часа".

"Хотелите с три и по-малко звезди трябва да имат капацитет за изхранване на почиващите според легловата база. Ако легловата база например е 100 места, капацитетът на ресторанта трябва да бъде за 60 души", казва Йордан Войнов.

От края на месец май инспектори към областните дирекции по безопасност на храните в Бургас, Варна и Добрич извършват засилени проверки в морските курорти. Те проверяват обекти от търговска мрежа, подвижни, временни и сезонни обекти, обекти за обществено хранене, заведения в хотелски комплекси, както и обекти, предлагащи услугата "ол инклузив".

През лятото на миналата година над 300 хотела бяха глобени заради некачествен "ол инклузив" при храната. Бяха открити продукти с неустановен произход, изтекъл срок на годност и несъхранявани при добър температурен режим.

Този тип е услуга масово се предлага в морските курорти. Няма обаче точни данни колко хотела в страната работят на този принцип." - се казва в публикация на в. „Дневник".