Пет месеца след като станал кметски наместник на Полковник Серафимово, Михаил Василев открил, че на смолянското село е завещана сабята на Освободителя на Родопите. Сребърната реликва е била е подарена от дъщерята на полк.Владимир Серафимов- Лиляна Серафимова, а личното й желание било тя да се съхранява в кметството на селото.

 Наследницата на полковник Серафимов пожелала  оръжието на баща й да се  предава от ръка на ръка на селските управници като символ на селото, над което се извисява върха наречен „Родопската Шипка” заради историческите боеве на 21 Среднородопски полк, предвождан от него.

С изненада Василев разбрал за сабята, след като от Историческия музей в Смолян поискали уникалното оръжие, за да проверят състоянието му.

„До вчера аз не знаех нищо и не бях получил сабята от предшественика си Христо Мусорлиев, а вече 5 месеца съм на тази длъжност”, коментира Василев.

 Два дни по-късно бившият кмет предал сабята на новия управник, но преди това се опитал да го заблуди, че тя е в музея или при поета Любомир Левчев, който от години има къща в родопското село.

За да избегне подобни " недоразумения", Василев е поискал от главния финансист на община Смолян Венера Аръчкова оръжието да бъде вписано в имуществото на кметството на Полковник Серафимово.

„Така, когато дойде момента да сдавам на следващия кмет, аз ще му я връча лично като символ на кметуването”, обяви Василев и добави, че всеки, който желае може да види и пипне реликвата. За събора на селото сабята да бъде изложена, заедно с документална фотоизложба.

Владимир Серафимов участва във всички войни, които България води за национално обединение. Офицерският му мундир е натежал от ордени и медали, спечелени с образцова служба към отечеството. Името му в армията се произнася с респект. Цар Фердинанд пожелава да го направи свой адютант, полковникът обаче намира благовиден предлог да му откаже. На свои близки казва: “Не мога да стана салонен офицер. Аз съм войник и ще си остана такъв”.

След края на Първата световна война е пенсиониран. Издръжката на многолюдното му семейство се крепи само на офицерската му пенсия. От Военното министерство искат да го произведат в генералски чин. Според дъщеря му Лиляна Серафимова той отказва с думите: “Не бях произведен генерал тогава, когато трябваше, нека си остана полковник Серафимов, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.”

 Щиляна Чакърова