11 °C
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: - Здравей Боримиров! Боримиров много се изплашил и си казал: - Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре! Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: - Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече! Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала: - Здравей Боримиров! Боримиров се ядосал и я попитал: - Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила? - Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
- Все пак японците са расисти? - Защо реши така? - Виж сам! В техният отбор няма нито един негър!