2 °C
Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало. Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал: Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата! -Сигурен ли си, че това е нашето котенце? -Много прилича но пак ще проверя! На следващото междучасие Иванчо идва разочарован: -Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!
Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.