Един индианец си вървял през пустинята. Гледа, две релси. Вървял по тях, вървял, и по едно време срещу него се задава нещо огромно, пищи, пуши и вдига пара. Индианецът застанал гордо разкрачен срещу приближаващия железен кон, въртейки ласото си над главата. Железният кон се приближавал, приближавал и...
...и след един месец индианецът идва в съзнание в шатрата си. В този момент откъм огнището се чува фущене и пищене, индианецът скача, грабва томахавката си и прави врящия чайник на стружки, след което се обръща към сащисаната си жена и мъдро казва:
- Тия трябва да се унищожават още докато са малки!