5 °C
Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня: - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: - Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия… - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: - Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…
Сърцето има свои привички, които разумът ни познава. Блез Паскал