Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли:
"Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев".
- Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!

Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц… - помислиха си бейзболистите.

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия....

Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел…
И по едно време усетил, че само си седи.

Калтенбрунер попълва служебни характеристики… Пита стоящия пред него офицер от СС:
К: - Кажете двуцифрено число?
О: - 64, хер оберщурмфюрер!
К: - А защо не 46?
О: - Защото така ми харесва, хер оберщур...

Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц.
- Къде се научихте да играете така? - попита немеца
- Ех, легендарна Съветска школа - гордо отговори Каспаров.

Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, предай се!
От вътре се чува глас:
- Няма ме вкъщи…
- Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата!
- Ами, че може да съм тръгнал...

Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.

Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли:
\"Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…\"

Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди - ще сработи изработваният с години рефлекс…