Рано сутринта съдията влиза в сградата на съда и вижда там самотен мъж.
- Вие какво правите тука?
- Ами свидетел съм.
- По кое дело?
- Ами не знам още, ама все ще се намери нещо.

- Защо решихте да ограбите точно този магазин? - пита съдията.
- Защото е близо до дома ми, а аз не исках да оставям дълго празен апартамента си. Сами знаете в какви времена живеем…

- Подсъдими, имате ли да кажете още нещо като смекчаващи вината обстоятелства?
- Имам. Моля да бъде взета предвид младостта на моя адвокат.

Журналист съобщава по телефона от съда:
- Обвиняемият бе осъден на доживотен затвор. При това му се зачитат 192 дни арест от предварителното следствие.

Две мутри с голяма мъка разбили касата на едно чейнджбюро.
Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си.
- Хайде да ги преброим - предложил единият.
- Защо ти трябва! - отговорил уморено...

В банката.
- Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо - ще теглите ли пари или ще внасяте?
- Разбира се, че ще тегля… По дяволите! Къде съм заврял пистолета?

В съда:
- Обвиняеми, как се казвате?
- Христо, без "а".
- Но в Христо няма "а"!
- И аз това ви казах…

- Щом казвам "не съм го откраднал", значи няма да ви го върна!

Двама бивши затворници минават край затвора.
- Виж, вдигнали са стената с още два метра - казва единият.
- И какво от това? - отговаря другият. - Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.

- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита.
- Какво говорите! - отговаря свидетелят. - След двайсет години брак това са дребни работи!