Защо България плаща една от най-високите цени за ток в Европа? Анатомия на един енергиен "грабеж"

16:23, 05 ное 2026 г.

Докато Скандинавските страни отчитат борсови цени на електроенергията, близки до нулата, България и Балканите редовно оглавяват класациите по най-скъп ток на Стария континент с нива над 300 евро/MWh. Официалните обяснения често се въртят около „липса на свързаност“ или „износ за Украйна“. Истинската картина у нас обаче е възможно да се крие зад добре смазана машина за изкуствен дефицит, пазарна спекула и преливане на капитали, която ощетява българския бизнес, а скоро може да удари директно и джоба на обикновения гражданин.

Ако не се премахнат проблемите в енергийната система се очаква, че домакинствата изведнъж ще започнат да плащат 4-5 пъти по високи сметки за ток. Ако сега плащате средно годишно по 100 евро месечно (1 200 евро на година), то сметката ви може да набъбне до 450 евро месечно (5 400 евро на година) при сегашните условия на пазара и след либерализацията на пазара за домакинствата.

Статията е базирана на хипотези, без да имаме доказателства за тях, но са напълно реалистични и обясняващи пазарните аномалии в цената на електроенергията в страната.

Схемата „Вътрешен кръг“: Централи на загуба, търговци на милиарди

В основата на българския енергиен парадокс стои огромната концентрация на въглищни мощности и топлофикации (като ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ и редица градски топлофикации), свързвани в публичното пространство и в разследвания на КЕВР и екологични организации определен бизнесмен. Този икономически кръг контролира между 15% и 25% от наличния капацитет в страната – дял, напълно достатъчен за диктуване на правилата на „плиткия“ български пазар.

Публична тайна е как потенциално функционира този модел за генериране на свръхпечалби:

Продажби "на безценица" към свои: Въпросните ТЕЦ-ове продават произведената от тях електроенергия на изключително ниски, непродуктивни цени чрез дългосрочни договори на изрично определени, свързани с тях фирми-търговци на ток.
Изкуствен фалит на производството: В резултат на това централите официално изглеждат на ръба на оцеляването, трупащи огромни дългове главно към хазната. Това им служи като перфектен параван пред държавата, за да искат отсрочки, субсидии и екологични компромиси, които плащам от обществените пари.
Реализиране на милиардите в търговците: Същите тези кухи или свързани търговци изнасят купения евтин ток на Енергийната борса (БНЕБ) в пиковите вечерни часове, когато цените експлодират. Печалбата се генерира чиста в търговските дружества, далеч от закъсалите ТЕЦ-ове.
Умишлено удържане на мощности: За да се засили ефектът, централите могат да обявят внезапна „авария“ или „планов ремонт“ точно в моменти на високо потребление или просто да ги пренасочат в друга посока. Липсата на тези 200-300 мегавата паникьосва пазара, цената скача двойно, а свързаните търговци разпродават предварително запасения си ток на космически цени.

Батерийният бум: Спасение или нов инструмент за картел?

В момента България преживява безпрецедентен бум в изграждането на индустриални батерийни паркове, финансирани до голяма степен с европейски средства. Противно на очакванията, че те ще балансират системата и ще свалят цените, съществува огромен риск те да се превърнат в новото оръжие за спекула.

Ако същата енергийна групировка или близка до нея, която държи ТЕЦ-овете и търговците, придобие контрол и над големите батерийни масиви, кръгът се затваря фатално:

Хищническо изкупуване през деня: Батериите ще изкупуват евтиния слънчев ток по обяд, поддържайки изкуствено цените високи дори в часовете с най-голямо производство.
Вечерен рекет: Вместо да освободят натрупаната енергия по време на критичния вечерен пик (когато слънцето залезе), батериите могат съзнателно да бъдат задържани изключени. Чак когато цената на борсата премине психологическите граници от 400-500 евро/MWh, монополистът ще "пусне" тока, бетонирайки спекулативните печалби.

Парадоксът е че в цяла Европа батериите се използват за балансиране и понижаване на цената на енергията в при нас е много вероятно да биват използвани точно за обратното.

Воденичният камък: Остарелите ТЕЦ-ове и скъпият ток

Извън пазарните манипулации, въглищните ТЕЦ-ове в България са икономически анахронизъм. За да работят, те трябва да купуват по 1 тон въглеродни квоти (CO2) за всеки мегаватчас ток. Тези европейски такси правят себестойността на въглищата много висока.

За да оцелеят, някои от тези централи бяха обект на международни разследвания от Европейската прокуратура за умишлено занижаване и укриване на реалните си въглеродни емисии пред регулаторите. Вместо защитаваните от държавата ТЕЦ-ове да ни носят "евтина и независима" енергия, те действат като котва, която държи целия български пазар заложник на високите цени на фосилните горива.

Сравнението с Европа: Държавна прозрачност срещу скрити частни интереси

Ако погледнем към страните в Европа с най-ниски цени на тока, ще открием коренно различна структура както на самите мощности, така и на тяхната собственост. В Скандинавските държави и Франция гръбнакът на енергетиката (гигантските ВЕЦ каскади и АЕЦ) е в ръцете на изцяло държавна и общинска собственост от големи, прозрачни компании (като френската EDF или норвежката Statkraft). Тези държави разчитат на природни ресурси без суровинен разход или на ядрена енергия, които не плащат въглеродни квоти. В Испания и Италия, където пазарът е по-диверсифициран, батериите и възобновяемите източници се държат от десетки независими международни фондове, което прави картелните споразумения невъзможни – ако един играч скрие мощност, други десет веднага ще подбият цената му, за да спечелят. В България ситуацията е обърната: държавата притежава само АЕЦ „Козлодуй“ и една въглищна централа, а ключовият маневрен капацитет, който реално определя скъпата вечерна цена на борсата, е концентриран в неясна мрежа от евентуално свързани лица. Тази липса на разпокъсаност на собствеността превръща родната енергетика в лесна мишена за частен рекет, какъвто в Западна Европа е практически немислим.

Защо гражданите все още не усещат директно удара по джоба си?

На фона на тези стряскащи борсови рекорди, логичният въпрос е:

Отговорът се крие в съществуването на Регулирания пазар. В момента битовите потребители са защитени от т.нар. „социален щит“. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя фиксирана, изкуствено ниска цена за гражданите веднъж годишно. За да поддържа тази ниска цена, държавата задължава евтината енергия от АЕЦ „Козлодуй“ да отива приоритетно за хората, докато бизнесът, болниците, училищата и общините са оставени да се борят на свободната борса, понасяйки целия удар на евентуалната спекула.

Индиректно обаче гражданите усещат високите цени без да го осъзнават, когато предприятията имат прекомерно високи разходи за електроенергия нямат ресурс да увеличават заплати, те старана по трудно конкурентки и губят пазари, цената на тока се отразява и във всички цени на стоките у нас без значение дали те са произведени в България или другаде.

Финансовият щит: 4 пъти разлика в цената

Борсовите рекорди от над 300 евро/MWh в момента не се усещат от гражданите благодарение на Регулирания пазар.

Цената за бита: Фиксирана е изкуствено от КЕВР на нива около 71 евро/MWh преди таксите.
Пазарната реалност: Токът на свободната борса в момента е над 4 ПЪТИ ПО-СКЪП за бизнеса, училищата и болниците, отколкото за домакинствата.

Как схемата с търговците източва държавния фонд?

Разликата между скъпия борсов ток и евтиния ток за хората се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). По закон той се пълни от 5% вноска върху оборота на производителите. Частната схема обаче го ощетява брутално:

Криене на обороти: Когато ТЕЦ-ът продаде тока евтино на своя търговец, той плаща символична 5% вноска във Фонда заради изкуствено ниския си оборот.
Безнаказана препродажба: Фирмите-търговци препродават същия ток на борсата с огромна надценка, но законът не ги задължава да плащат 5% вноска върху търговската си печалба.
Двойно източване: Вместо да пълни държавната хазна, този икономически кръг изсмуква над 200 милиона евро годишно ОТ Фонда под формата на държавни субсидии ("премии") за топлофикациите си.

Кога пада "щитът" за гражадните и какво предстои при либерализацията?

Тази защита има ясен краен срок. Съгласно ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост и европейските директиви, регулираният пазар за бита трябваше да бъде премахнат окончателно до края на 2025 г. / началото на 2026 г, това бе отложено, но не може да е до безкрай. Тогава милиони български домакинства ще излязат на свободния пазар.

Когато това се случи, ефектът ще бъде шоков, ако спекулативните схеми не бъдат счупени навреме:

Сметки, диктувани от борсата: Гражданите вече няма да плащат една и съща цена, няма да има дневна и по-евтина нощна електроенергия за домакинствата. Цената на тока им ще зависи от това кога го ползват. Вечерното пускане на пералня, бойлер или печка ще съвпада точно с пиковите часове, контролирани от частните ТЕЦ-ове и техните търговци.
Риск от енергийна бедност: Ако борсовите цени останат на нива от над 300 евро/MWh, сметките на домакинствата могат да скочат рязко. Държавата ще бъде принудена да разработва сложни механизми за компенсация на „енергийно бедните“, но парите за тези помощи отново ще излизат от данъците на същите тези граждани.

Реформите, които не се случват (и защо)

Докато Западна Европа отдавна трансформира енергетиката си, в България необходимите реформи умишлено се бавят или блокират на политическо ниво под предлог, че се "защитават работни места". Истинските решения, които биха спрели спекулата преди бита да излезе на свободния пазар, изглеждат по следния начин:

Разбиване на търговския картел чрез REMIT: КЕВР притежава лостовете по европейския регламент REMIT да разследва свързани лица и пазарни манипулации. Процедурите обаче са тромави, глобите се обжалват с години, а политическият чадър над енергийните олигарси често парализира волята за реални санкции.
Модернизация на държавната ПАВЕЦ „Чаира“: Тази уникална водна батерия е най-големият враг на частната спекула, защото може да залее пазара с евтин ток за минути в пиковите часове. Години наред обаче нейната пълна рехабилитация се бави поради странни технически аварии и липса на държавен фокус. Да ви припомним, че ТАВЕЦ-а се "счупи" точно когато започна енергиината криза в Европа заради войната на РУсия с Украйна, това "счупване" даде възможност на за печалби от стотици милиони в ръцете на енергийния кръг в България, все още не е възстановена, това лято бе пусната половината и мощнист на двата от четири хидроагрегата, този ремонт се бави от 2022 до 2026 година. Отделно случайно или не се оказва, че фирма която се свързва с енергийния частен кръг в България отговаря за ремонтите и поддръжката на АЕЦ Козлодуй, което тази година доведе до месеци прекъсване на работата на единия от двата блока на централата заради некачествени ремонти.
Антимонополни филтри за батериите: Държавата спешно трябва да наложи забрана в търговете за зелена енергия, която да пречи на собственици на въглищни ТЕЦ-ове и свързани с тях търговци да придобиват мащабни батерийни паркове. Не трябва да се позволява едни и същи субекти с европейски средства да монополизират чрез различни дружества този сегмент от енергийната система.

Как евентуалния български картел влияе на цените на балканите?

Цената на тока в България влияе директно на цените на Балканите, защото ние сме един от основните износители на електроенергия в региона. Примера е с Гърция и тяхната евтина слънчева енергия.

Дневният парадокс: През деня Гърция произвежда огромни количества евтин слънчев ток. Тъй като преносната им мрежа е претоварена, те буквално „изливат“ този евтин ток към България на безценица (понякога при нулеви цени).
Българският капан: Големите частни батерийни паркове и търговци в България изкупуват този евтин гръцки соларен ток и го складират.
Вечерният рекет: Когато слънцето залезе, Гърция бързо изпада в дефицит и има крещяща нужда от енергия. Вместо българските батерии да върнат тока на нормална цена, умишленото задържане на мощности вдига цената на БНЕБ. Накрая българските играчи препродават същия този гръцки ток обратно на Атина, но на цени, които са до 4–5 пъти по-високи.

Енергийните борси на България, Гърция и Румъния са пазарно обвързани (market coupled). Това означава, че алгоритмите на европейските борси автоматично насочват тока от страната с по-ниска цена към страната с по-висока цена, докато капацитетът на далекопроводите се запълни.

Какво направиха гърците, за да се защитят от нашия капан?

Разбирайки, че стават жертва на регионален ценови капан, гръцката държава предприе три спешни контрамерки:

Технологична отбрана (RRF Батерии): Гърция инвестира над 400 милиона евро от Европейския план за възстановяване, за да изгради свои собствени батерийни паркове. Целта е ясна: да си пазят евтиния дневен ток вкъщи и вечер да не зависят от внос от България. Но в последствие когато започнат да си пазят евтиния ток, той няма да идва в обедните часове в България и да зарежда с евтина енергия нашите батерии, което ще продължи да вдига цената на тока тук, защото ще се използва скъпия ток от ТЕЦ-овете
Политически натиск в Брюксел: Заедно с Румъния и България, гръцкият премиер изпрати официално писмо до Европейската комисия. Южните държави настояват за регулаторен механизъм, който да ограничава екстремните ценови пикове в Югоизточна Европа, когато те са предизвикани от локални дефицити или инфраструктурни тесни гърл.
Укрепване на вътрешната мрежа: Атина ускори проектите за нови далекопроводи към вътрешността на страната и островите, за да не позволява на локалните претоварвания да диктуват борсовите цени

Високата цена на тока в България не е географско проклятие, а икономическо следствие от пазар, оставена в ръцете на евентуални скрити монополи. Досега гражданите гледаха на този проблем отстрани, мислейки, че той засяга само заводите и бизнеса. С наближаващата пълна либерализация на пазара обаче, сметката за благосъстоянието на шепа енергийни олигарси заплашва да влезе директно във всеки български дом.