Есенното неделно утро настъпва с примамлива, но дълбоко подвеждаща илюзия: екранът на смартфона ви обещава цял безплатен час допълнителен сън. Вместо прилив на жизненост обаче, тялото се пробужда с оловна тежест в мускулите, разсеяно съзнание и неприятно усещане за физиологична дезориентация. Обществото празнува този привиден подарък, ала човешката еволюция не признава механични скокове. Всяка една от нашите тридесет и седем трилиона клетки е настроена по деликатен вътрешен метроном, изграждан в продължение на милиони години спрямо точния ъгъл на слънчевия лъч. Дълбоко в хипоталамуса малък сноп от едва двадесет хиляди неврона — супрахиазматичното ядро — дирижира този невидим оркестър от ритми. За тези древни невронни мрежи административните директиви не означават абсолютно нищо. Телесна температура продължава да пада по стария биологичен навик, предизвиквайки ранни събуждания и фрагменти...